Без Олимпийско градче, но с дух на благородно съревнование.

Шест момичета, френски скаути, направиха Мини Олимпиада за децата и младежите, търсещи закрила и в момента живеещи в Харманли.

Типично по скаутски намериха подходящо пространство и спретнаха различни кътове за игри за близо 40 деца. Имаха нужда от малко съдействие за последните приготовления на мини олимпиадата като намирането на легени, камъчета, превръзки за очи и крака, и разбира се – превод.

Получи се добро партньорство между доброволките и екипа на нашите момичета, които работят с децата в РПЦ Харманли  по проекта „Подкрепа за бъдеще“ – Ана Димитрова, Добринка Илиева, Мирела Дончева и Иман Христова. В допълнение имахме и една майка, която помагаше при съпровождането на децата и инструкциите за игрите.

И така, малките състезатели нямаха търпение и дойдоха много преди да започнат самите игри. Иман трудно ги удържаше на входа на залата, докато скаутите подготвят всичко необходимо за игрите.

Стартирахме с много ентусиазъм, желание за успех и забавления.

Игрите бяха интересни и свързани с развитие на ловкост, бързина, сръчност, съобразителност и сила.

Например една от игрите се казваше „Ромео и Жулиета“ и целта беше Ромео да стигне до своята Жулиета, като преодолее пазача, който не позволяваше това да се случи.

Друга игра беше свързана с това, да стигнем най-далече но с “вързани крака” и “вързани очи”.

Имаше и модификация на нашата „пускам, пускам кърпичка“. Вместо това обаче, се казваше домат, домат, домат и така, докато накрая някой “изгори” и се превърне в… кетчуп.

Най-тихо и драматично беше пред двата легена с вода, в които всеки участник трябваше да сложи камъче, но да го подбере така, че чашата на екипа да се напълни последна. Трудна работа – хем мислене, хем ровене за подходящото камъче, хем екипът зависи от теб. Напрежение си е това… не на шега.

Децата се увлякоха, всичко беше игра, смях и благородно съревнование.

Та кой каза, че трябва Олимпийско градче и големи стадиони и съоръжения.

Не, трябва само смело сърце и дух на благородство и взаимопомощ! Това е което прави чудото на превъплъщението на един порутен стар навес в истинска арена на честта.