Те са настанени във Враждебна. Не ходят на училище поради ограничения в бюджета и имат нужда от общуване, подкрепа и занимания.

 

            В началото на годината при посещение в ПМЗ Враждебна бяха проведени интервюта с две непридружени деца и 7 деца търсещи закрила от експерт мониторинг и оценка Десислава Христова със съдействието на сътрудник социални дейности с арабски език София Бахудейла.

 

            Разговорът се фокусира върху следните теми:

• Работата с екипа на Каритас София и СЖББ
• С какво най-много Ви помагат колегите на терен? Дейностите, които се предлагат и тяхното изпълнение
• Предизвикателствата и любимите неща
• Заниманията и какво е най-приятно
• Отношението на екипа и техния професионализъм
• Мечтите и бъдещето
• Подобрения на работата на екипа

 

Децата говорят за екипа с доверие и уважение. Включват се в занимания по ограмотяване, езиково обучение, рисуване, игри. Непридружените деца разказват повече за наученото, както и за нуждата от разнообразие. Споделят и за своите притеснения и неизвестни относно процедурата за статут, събиране на семейството и кога ще видят родителите си. Някои от трудностите им са свързани с времето на изчакване, условията в лагера и буболечките, които тормозят хората в стаите.  

 

Когато си говорим за колегите на терен и как те се отнасят с тях и с какво им помагат, техните лица грейват, защото човешкото отношение е от значение за всяко едно от тези деца. За тях притесненията относно процедурите са основен проблем, както и евентуалното извеждане от лагера преди пристигането на родителите им.

 

„Обръщат ни внимание. Много добре се отнасят към нас. Научихме повече за България, за различни музеи. Ако не идвам тук, само ще си стоя в стаята.“

 

„От самото начало като дойдохме в лагера, се включихме и познаваме Каритас. Тук нищо не се случва, а искахме да знаем повече за живота. Тук се включихме в игри, учене.“

 

Придружените деца учат буквите чрез игра и всяко едно, дори най-малките, изписват с чертички и ченгелчета на бялата дъска. Повтарят думичките, а по-напредналите дори поправят другите. Оцветяват любимите си супер герои и с усмивки тренират паметта си с мемори карти - игра за памет. Цари въодушевено настроение, а усмивките не слизат от лицата на децата.

„Всичко ни дават тук, има отношение.“

 

„Играем, рисуваме, учим нови думи, учим се да караме скейт и кънки в двора. Ходихме на батути, боулинг и ресторант като част от бонусната програма, в която някои от нас участваха.“

 

Децата споделят своите рисунки на Супермен, Барби, на приказни герои. В един кът показват своите рисунки за мечтите си. Едно момче разпалено показва ай фон, топка и мотор. Други показват рисунка на семейството си, където всички са заедно и с роднините, които не са виждали отдавна.  

„Моята картина е тази със сърцата, защото искам да живеем всички в мир и да сме заедно със семействата си, да сме здрави и да не боледуваме.“

 

Усмихнато споделят за любимите си думи на български и за различните занимания заедно с доброволци от различни страни, работилниците по умения, театралните занимания. Казват, че ако сътрудниците от Каритас София ги няма, те ще скучаят. Разпалено обясняват за различните игри и за това какво са правили с доброволци и колеги. Представлението по приказката „Дядо вади ряпа“ е едно от най-забавните приключения, за които децата си спомнят и как ролите са били разпределени между тях.

 

„Много добре се държат с нас, играем си, гледаме неща на компютъра. Правихме звезди, шапки и „малки дядоколедовци“. Готвихме с една доброволка и ходихме на екскурзия. Имахме и коледно тържество, на което едно от момчетата беше Дядо Коледа и ни раздаваше подаръци“

 

„Правихме сценка, А беше дядото, Б беше мишката, В беше котката и вадихме заедно ряпа.“

 

Децата искат да е чисто в лагера, да са заедно, изградили са си малка общност, която припознават като своя и се чувстват защитени и в безопасност. Искат хората да не замърсяват, а за в бъдеще си пожелават да станат:

• „Полицай, за да хващам престъпниците.“
• „Лекар ендокринолог, за да излекувам баща си.“
• „Зъболекар.“
• „Учителка“
• „Летец“

 

С малко разбиране, грижа и внимание към децата и техните желания, екипът на терен съумява да помогне на децата да бъдат щастливи, да учат нови неща и да се развиват. Необходимо е да се продължат усилията за методична подготовка и мотивация за ходене на училище и осмисляне на ежедневието на непридружените непълнолетни и да се продължат опитите за по-подходяща комуникация относно евентуални премествания извън лагера.