Стари, болни и самотни хора

151                  души обгрижени от нас в София, Пловдив, М.Търново и Покрован

42                    лежащо болни

18 963             домашни посещения

40 860             медицински манипулации

42 069             социални грижи

46 025             грижи за тялото

 

Как живеят старите хора, които са немощни да се грижат сами за себе си и не могат да разчитат на близките си? Мизерно. Подложени на геноцид и унижение в заника на живота си. Защо? Липсва държавна система за грижа за тези хора. Няма управленска воля да бъдем човечни със старите членове на нашето общество, а не да ги изоставяме, както правят животните. Има малко на брой държавни институции за настаняване и скъпи частни домове за стари хора, както и фирми, които осигуряват грижи по домовете срещу скъпо струващи абонаменти. В последните няколко години държавата обявява програма „Независим живот“ за домашно обгрижване. По нея обаче могат да кандидатстват само общини, и то за неквалифицирани социални асистенти – в повечето случаи това са безработни хора без нужните знания, опит и мотивация. Няма информация за точния брой на хората в това безпомощно състояние. По данни на социалното министерство към март 2018 в България 1,2 млн. пенсионери живеят под линията на бедността, т.е. имат доход под 321 лв. Единственото, на което могат да разчитат, е помощта от децата им. В страната обаче има 400 хил. работещи бедни, т.е. доходът на членовете в техните домакинства е под 321 лв.

Бедността принуждава старите хора да се лишават от храна, отопление, лекарства и дори лечение, да не споменаваме за друг вид разходи за качествен живот. Влошаването на здравословното им състояние, следствие от напредналата възраст, ги поставя в безизходица заедно с близките им, които искат да помогнат, но нямат финансова възможност. Обща медицинска помощ могат да ползват само ако им бъде осигурено придвижване до личния лекар и след заплащане на такса. Някои са лишени от близки роднини и дори съседи. И така до материалната мизерия се настанява самотата.

Нашите мобилни екипи от медицински сестри и социални асистенти в София, Пловдив и Малко Търново помагат според скромните си възможности. Обработват рани след операции и следствие от залежаване, поставят инжекции, предоставят помощни средства, хигиенизират тялото и дома, помагат в раздвижването, храненето, пазаруването, разходките, посредничат пред различни институции. Дневният ни център в Покрован събира хората от селото за срещи и за споделяне на обяда, а на трудно подвижните хора социалните ни асистенти носят топла храна вкъщи и помагат в домакинството. Преди всичко обаче, нашите сътрудници изслушват хората, дават им възможност да споделят радости и мъка, защото грижата за душата е това, което отличава Caritas.